Елипсоидът е триизмерна повърхност, която е аналог на елипса в триизмерното пространство. Уравнението на елипсоида в Декартова координатна система xyz е:
където a и b са радиусите по ос x и у, а c – по z.
Когато два от радиусите са равни, елипсоидът се нарича ротационен или сфероид и се получава чрез въртене на елипса около една от осите му.
През ХVII в. учените стифнали до заключението, че главната причина за това е въртенето на Земята около оста и. При въртенето на Земята различни места от повърхността и се въртят с различна скорост. Нееднаквата скорост на въртене причинява издуване в екваториалните и сплескване в полярните области. По–бързото въртене на местата около Екватора поражда по–голяма центробежна сила.Това е същата сила, която ви кара да се наклоните на една страна в автомобил, движещ се с висока скорост на завок на пътя. Центробежната сила е максимална на Екватора, а на полюсите е равна на нула. Затова е екваториалните области Земята е леко издута. По-бавното въртене на местата около полюсите порацда най-малка центробежна сила и формата и там е леко сплесната. Моделът, който представя сплеснатостта на Земята при полюсите и издутостта и около Екватора, се нарича елипсоид.Той е по-сложен модел от сферата, защото има два радиуса. По-дългият е от центъра на Земята до Екватора и се нарича екваториален радиус. По-късият е от центъра на Земята до полюсите и се нарича полярен радиус. Поради нееднаквата големина на двата радиуса обиколката на Земята по Екватора е по-голяма от обиколката и около полюсите.
